Народен обичай, провеждан на втория ден от Великден. На този ден цяло село излиза на хорото – момковото, от една страна, моминото – на друга. Към тези хора се отправят главениците, заедно с всички близки и роднини. Всички годежи от изминалата есен и зима могат да се преброят на великденското хоро – всичките на този ден ги кичат. Киченето е двоен великденски празник – момата вече е свързана с другото семейство, родата нараства и празниците стават общи. Киченето е и „междина“ – първо е сгледата и главенето (годявката с размяна на китки и накити за главеницата), после киченето, а наесен – сватбата. Поляната край селото се пълни с хора, млади и стари са излезли – едни да поиграят, други да погледат, а трети да покажат. На хорото се хващат и главениците, около тях се хващат и техните дружки. Майките ги гледат отстрани и им се любуват, сравняват ги с другите главеници и моми. 

Момите и ергените се надиграват. Като се среди хорото, „новата баба“ (бъдещата свекърва) прихваща своята главеница за ръка, пуска я от хорото, запасва я с алена хута (тъкана вълнена престилка), намята на дясното и рамо – шарен кенарен месал, а на лявото – кърпа с дантела. Закичва я с бабина китка – трендафил, нарциси, чешмирено клонче, бръшлянови листа – увити и превързани с червен конец с нанизани дребни златни монети. Главеницата се покланя, целува дясната ръка на свекървата си и  дава нахут, смесен с дребни сладки. Киченето продължава момината майка, роднинските жени и дружките. По-възрастните даряват китки, кърпи и месали, а момите – само китки. С даровете и китките в ръка главениците се подреждат в „бабиното хоро“. Завежда го баба, до нея се нарежда бъдещата и снаха, до нея друга баба със своя снаха и така до края на хорото. Това хоро се играело по мръкване. А през това време жени и моми разменяли писани яйца с пожелания за здраве, кичели главениците и играели край тях. Всички се прибирали по залез.