Народен обичай, провеждан през м. февруари в три последователни дни – празниците Харалан, Влас и Три светители, на мегдани и по хармани са се въртели младежките плетеници на Каралена. Някое от първите момичета, дошли на хармана, носи в ръце въже („хартома“), кратко се наговаря с дружките си и го премята изневиделица през главата на някой ерген. Въжето бързо се обтяга в кръг, то е с вързани краища и за него се залавят всички желаещи, а в кръга остава „мъжока“, чиято цел е най-бързо да улови някого от кръга, който да заеме мястото му. Уловените за въжето пък се пазят от уловения ерген и щом той се спусне към някого, застрашените се пускат и побягват настрани. Мястото на въжето остава празно, препасват го през кръста на ергенът и го теглят бавно. Той отново и отново се спускал към въртящите се в кръг, безуспешните опити продължавали дотогава, докато с хитрост или бързина не хванел ръката на някого от „плета“. Понякога ергенът умишлено протакал освобождаването си , защото се стремял да улови от кръга желаното момиче или момче (според случая). Очертаният от въжето кръг и наловените за него хора представя вечното колело на живота. Годишното време на празника съвпада с предпролетното пробуждане и готовност за нов житейски цикъл: сеитба, жътва, вършитба, покой – периодите в годината на земеделеца.